Континуум

Хубаво ли е да си различен?

            От малки ни учат, че трябва да бягаме от различното. Че то е нещо чудато, далечно. Че е НЕнормално. Учат ни да вървим по линията и да не излизаме от очертанията. Набиват ни в главите, че трябва да следваме общоприетото. Учат ни да оцветяваме само в червено. И да се строяваме в редица. Насаждат ни стереотипи и ги овкусяват с огромна доза предразсъдъци. Карат ни да мислим по модел, зададен от тях. Казват ни да не прекрачваме границите. И да спазваме всички правила. Да живеем праволинейно и да залагаме на сигурността. Да не рискуваме и да не правим експерименти. Бавно и постепенно ни затварят в кашон. И после ни учат да не го виждаме. Измислили са му дума, за да звучи по-приемливо - викат му дисциплина. Това поддържа хипнозата будна. Заблуждават ни, че имаме контрол и ни карат да си мислим, че сме независими. И после бутат кашона по течението. Задават му посока, завличайки го във водовъртежа от прави линии и ъгли. Превръщат ни в правилни многоъгълници. И ни оставят да чертаем сами формата, която всъщност е отдавна вече предначертана. Да повтаряме нечии следи и да следваме чужди амбиции, превръщайки ги в свои. Режат ни крилете, защото ги е страх, че ще полетим. Държат ни близо. Не дават да се отдалечаваме. Това наричат с друга дума - загриженост. И после чертаят ореол над главите си.           Ключова роля в обучението играе думата ТРЯБВА. На нея й придават особена важност. Описват я като престижна и лъскава. Татуират ни я на челото, за да не забравяме. Да я разпознаваме в образа си, да ни напомня. Да ни напомня, че ТРЯБВА да правим каквото трябва, а не каквото искаме. Да си вършим задълженията. Да не оспорваме, да не се съмняваме в тях. Това наричат те със симпатичната на пръв поглед думичка - правилно.
Повтарят ни да не се набиваме на очи, да не изпъкваме. Да ни е страх. Да вървим по течението, да вървим със стадото. Да живеем рационално. Да се сливаме с тълпата. Да пестим. Да не питаме. Да не гледаме нагоре. Учат ни, че е лошо да протестираме, да викаме, да противоречим. Да отговаряме, да ходим с гордо вдигната глава.
        Всеки, разбил оковите и пробил дупки в кашона, те наричат различен. Превръщат го в особняк, заклеймяват го. Кръщават го Фабрична Грешка. Тъпчат го. Хвърлят камъни по него и го унижават публично. Пъхат прежда в пробитите дупки и го изолират. Смазват му ъглите и го тъпчат в нов кашон, затварят го. И го консервират по техен вкус. Или поне опитват.
       Не говорим за това какви дрехи носиш или какъв е цветът на очите ти. Няма значение дали носиш различни чорапи или прическата ти е жълта на цвят. Както и няма значение дали караш най-новия модел ферари, изработен по поръчка специално за теб. Все едно е, дали имаш частен самолет или дали носиш панталоните си наобратно. Без значение е и дори неоновия лак на ръцете ти, крещящ за внимание. Не опира и до имението, в което живееш, или кашона на улицата, наречен твой дом. Няма значение какво имаш и как изглеждаш. Различието се простира далеч под повърхността на нещата. В днешно време на полупълна псевдо-анархия са ни дали свобода да изглеждаме както си поискаме. Да си носим кашона по свой си собствен начин, да си го обличаме в каквото пожелаем, да го оцветяваме както пожелаем. Това са ни втълпили, че е така търсената ни и ценена свобода. Така ни заблуждават, че сме различни, независими, свободни. Че сме индивидуални. Живеем с мисълта, че сме уникални.
И всеки се стреми да направи това, което другите не правят, да бъде това, което другите не са. Да бъде различен.
Аз казвам, че сте ми еднакви.
     Еднакви в различието си, в глупавата представа, че ако носиш червената блуза с розов панталон си различен, уникален, единствен по рода си. Бунтар, революционер, новатор.
За мен различен е всеки, оцветяващ в различен от червения цвят. Не отвън, а отвътре. Всеки, осмелил се да излезе от линиите. Всеки, дръзнал да се обърне срещу течението. Не за да бъде различен, а за да бъде себе си. Всеки, успял да хване кашона в собствените си ръце. И сам да му дава наклона. Всеки, следващ собствените си убеждения. Всеки, който има смелостта да застане зад думите си. Всеки, който не се страхува да покаже истинската си същност. Който не жадува за одобрението от обществото, а за своето собствено. Всеки, разчупващ гореописания модел. Всяка фабрична грешка. Всеки, чиито граници се простират извън кашона. Такива хора се разпознават отдалече. Не защото имат розов пънкарски гребен на главата или защото носят лилава вратовръзка. На челото им пише out of the box.
   Ако досега не сте разбрали отговора ми на въпроса по темата, ще го обобщя с едно изречение:
Да си добре приспособен към болно общество не е признак за добро здраве. 

послепис:

"Сверете си часовника, 

бъдете в крак със времето, 

но, моля ви, в процеса 

не губете същността си."