наивност по неволя.

 
     Ще избършеш сълзите си, ще си кажеш, че всичко е наред и ще се опиташ да повярваш на това. Но няма да е лесно. Ще остане студенината по бузите ти, която сълзите са оставили като следа. Ще остане чувството, което изпитваш при всяка мисъл, навяваща миризмата на спомените. Ще погледнеш през прозореца и ще видиш мястото, на което се разделяхте всяка вечер. Очите ти отново ще се изпълнят със сълзи, но този път ще е още по-трудно да ги спреш. Ще се сетиш за всички онези хубави моменти и ще лепнеш нелепа усмивка на лицето си, докато сълзите бавно и неосъзнато пробиват път надолу по него. Ще постоиш известно време там и ще съжаляваш за много неща, въпреки че ще знаеш колко неправилно и безсмислено е това. Ще искаш да върнеш времето назад и да ги избегнеш, но ще е твърде късно. Ще избършеш отново сълзите си и ще се усмихнеш, без значение колко изкуствена ще изглежда усмивката ти в този момент. Монотонно ще се понесеш към леглото си и ще се отпуснеш безтегловно на него. Ще се обърнеш към прозореца и ще погледаш навън, докато в главата ти се носят хиляди лирики от навяващи спомени песни. Мислите ще продължат да се блъскат в главата ти, което няма да ти позволи да заспиш скоро. Ще се въртиш и ще се връщаш назад, осъзнавайки грешките си. И там, някъде, между безнадеждните опити да прокараш позитивна светлинка в съзнанието си, и стремежът да спреш парещите по пресните ти рани спомени, неусетно ще заспиш, опитвайки се напред стремглаво да вървиш.

---

    След време ще намериш някого, но няма да е като него. Може би ще прилича на него, но никога няма да бъде. Може би ще има същите очи, но никога няма да те гледа по същия начин. Може дори да има същата усмивка, но никога няма да те кара да се усмихваш по същия начин. Може би на моменти ще се опитваш да излъжеш себе си и другите, че си щастлива, може би на моменти ще успееш, но вече не той ще е причината за това. Ще му купиш същия парфюм, същият този, който те влудяваше, ще му купиш същата риза, но той никога няма да изглежда по същия начин. Ще те докосва по същия начин, ще те целува както той те целуваше, но никога няма да успее да те накара да се почувстваш така, както той те караше да се чувстваш. Ще мине време. Някъде между приказките на приятелите ти и протягащата се към теб ръка, ще познаеш отражението си, но ще е в грешните очи. Тогава ще разбереш, че си се провалила. Провалила си се в опитите си излъжеш себе си и чувствата си. Провалила си се в опитите си да заличиш всички спомени. Провалила си се в опитите си да го намразиш, защото така би било най-лесно. Провалила си се в опитите си да върнеш нещата такива, каквито са били. Провалила си се дори в собственото си самозалъгване.
А знаеше, през цялото време. Знаеше го, знаеш го и сега. Ти си същата малка наивница, която се взираше в небето всяка вечер и се надяваше всичко да се промени.. и плетеше кълбото си от лъжи, а после внимателно поставяше под възглавницата си.. и хващаше здраво всяка малка искрица надежда, която можеше да улови, и не я пускаше, убивайки шанса и за секунда тя да се изплъзне между пръстите й.
а явно,
че един миг
достатъчен бил е.

all i needed was a call

D
six ten twelf

thinkin, drinkin.
disappear.

where did you go?

remember?

---

                             'cause trying not to love you, only goes so far

                             and trying not to need you, is tearing me apart

                         can't see the silver lining, from down here on the floor

                           and I just keep on trying, but I don't know what for

                                      'cause trying not to love you...

                                             only makes me love you more..

.. I'm scared the time is running out

and I see u walk away..

me mo ri ez

Feel the rain on your skin,

.. no one else can feel it for you,

only you can let it in.

no one else, no one else

can speak the words on your lips,

drench yourself in words unspoken,

live your life with arms wide open..

today is where your book begins,

the rest is still unwritten.
s.

hands down.

I can take the rain on the roof of this empty house that don’t bother me.

I can take a few tears now and then and just let them out. 

I’m not afraid to cry every once in a while, 

even though going on with you gone still upsets me, 

there are days every now and again I pretend I’m ok, 

but that’s not what gets me.

What hurts the most 

was being so close

and having so much to say

and watching you walk away

and never knowing 

what could have been.

It’s hard to deal 

with the pain of losing you 

everywhere I go, 

but I’m doing it. 

Still harder, 

getting up, 

getting dressed, 

living with this regret, 

but I know 

if I could do it over 

I would trade give away 

all the words that I saved 

in my heart 

that I left unspoken.

That says it all.
The same feeling, the same look, the same regrets and mistakes. 




I am not that brave to tell this.
Too hard to be so fucking close and to just stay there with tears in your eyes, 
watching 
the-thing-u-want-the-most 
walking away. 
Isn't it dully?
Isn't it absurdity? 
to wake up in the morning with the voice you want to hear to the end and can't make it yours? 
can't hear every morning? 
To can't make it whisper sweet words in your ears, 
to can't combine it with yours? 

Sometimes the things just happen, not always the way u wanted to. 
And you have to choose. 
to change the things or just try to 
or to left the words unspoken and to wonder the whole life long
what could have been 
if
i was braver, 
if 
i wasn't so timid? 
so stupid? 

With my whole heart i wish i could choose the first one.

happiness, or?

i'm happy without the moments,
in which i'm trying not to show
how much it hurts
to see this
I've every few days seen
you knew
that i was watching you
you just kept doing this
kept making the same mistakes
then I decided
not to get hurt anymore.
and i succeeded.

smiling mask

Do you know what is to stick hundreds of knives in your stomach, 
then begin to dig deeper and deeper 
until they reach the most painful place? 
then to continue. 
they strung the knives with malicious smile, 
point fingers and mock you. 
then they repeat it. 
and again, 
and again. 
and when u think that it's fully enough, 
they do it again.. 
and then they continue. 

any of you know? you know? 
do you feel it? do you see it? 
do you know what it feels like?

I walked with a smile on my face when I met a friend. she told me to go ahead without looking around. without asking or wondering why. My smile began to melt. When someone tells you to do not do something it takes even greater desire in you to do it, it creates curiosity. and although her ​​advice, although I knew what I'm gonna see, I looked around and saw this, what I had not. at that moment I had forgotten that I just smiled a little ago. and as many times as I had seen this, something was tearing me apart in a very painful way, every time. every fucking time. but do you know what? 
Аll the while I was pretending that I do not care, that i did not get hurt. 
but everything inside me was screaming just the opposite. 
Anyway, I learned to put a smiling mask every time I die inside. 
So I did. 
I just kept on my way and I just kept smiling. 
No matter how much it hurts. No matter how much I didn't want it to. 
I just put 
a big smile on my face 
and did not 
let em 
see my weakness.

не е ли?

Не е ли твърде наивнo
да вярваме в нещо, което е отдавна умряло?
Да се опитваме да го съживим, макар че то отдавна не съществува?
Да го храним и храним
и в един момент да осъзнаем, че единственото, което храним са надеждите ни?
Въобразяваме си, че всичко е наред,
опитваме се да залепим последните частици с последните си надеждички.
Поради неспособността ни да се разделим с някого или нещо,
поради факта, че не искаме да го правим.
Опитваме се да го поддържаме живо,
но добре знаем, че то е или отдавна обречено, или вече е мъртво.