Ще избършеш сълзите си, ще си кажеш, че всичко е наред и ще се опиташ да повярваш на това. Но няма да е лесно. Ще остане студенината по бузите ти, която сълзите са оставили като следа. Ще остане чувството, което изпитваш при всяка мисъл, навяваща миризмата на спомените. Ще погледнеш през прозореца и ще видиш мястото, на което се разделяхте всяка вечер. Очите ти отново ще се изпълнят със сълзи, но този път ще е още по-трудно да ги спреш. Ще се сетиш за всички онези хубави моменти и ще лепнеш нелепа усмивка на лицето си, докато сълзите бавно и неосъзнато пробиват път надолу по него. Ще постоиш известно време там и ще съжаляваш за много неща, въпреки че ще знаеш колко неправилно и безсмислено е това. Ще искаш да върнеш времето назад и да ги избегнеш, но ще е твърде късно. Ще избършеш отново сълзите си и ще се усмихнеш, без значение колко изкуствена ще изглежда усмивката ти в този момент. Монотонно ще се понесеш към леглото си и ще се отпуснеш безтегловно на него. Ще се обърнеш към прозореца и ще погледаш навън, докато в главата ти се носят хиляди лирики от навяващи спомени песни. Мислите ще продължат да се блъскат в главата ти, което няма да ти позволи да заспиш скоро. Ще се въртиш и ще се връщаш назад, осъзнавайки грешките си. И там, някъде, между безнадеждните опити да прокараш позитивна светлинка в съзнанието си, и стремежът да спреш парещите по пресните ти рани спомени, неусетно ще заспиш, опитвайки се напред стремглаво да вървиш.
---
След време ще намериш някого, но няма да е като него. Може би ще прилича на него, но никога няма да бъде. Може би ще има същите очи, но никога няма да те гледа по същия начин. Може дори да има същата усмивка, но никога няма да те кара да се усмихваш по същия начин. Може би на моменти ще се опитваш да излъжеш себе си и другите, че си щастлива, може би на моменти ще успееш, но вече не той ще е причината за това. Ще му купиш същия парфюм, същият този, който те влудяваше, ще му купиш същата риза, но той никога няма да изглежда по същия начин. Ще те докосва по същия начин, ще те целува както той те целуваше, но никога няма да успее да те накара да се почувстваш така, както той те караше да се чувстваш. Ще мине време. Някъде между приказките на приятелите ти и протягащата се към теб ръка, ще познаеш отражението си, но ще е в грешните очи. Тогава ще разбереш, че си се провалила. Провалила си се в опитите си излъжеш себе си и чувствата си. Провалила си се в опитите си да заличиш всички спомени. Провалила си се в опитите си да го намразиш, защото така би било най-лесно. Провалила си се в опитите си да върнеш нещата такива, каквито са били. Провалила си се дори в собственото си самозалъгване.
А знаеше, през цялото време. Знаеше го, знаеш го и сега. Ти си същата малка наивница, която се взираше в небето всяка вечер и се надяваше всичко да се промени.. и плетеше кълбото си от лъжи, а после внимателно поставяше под възглавницата си.. и хващаше здраво всяка малка искрица надежда, която можеше да улови, и не я пускаше, убивайки шанса и за секунда тя да се изплъзне между пръстите й.
а явно,
че един миг
достатъчен бил е.
