Това е като утрото в спокойната неделя
и като огъня, разнасящ кротко нотки топлина.
Като слънцето е!
Само дето никога от теб не се отделя,
и те събира, като си развалина.
Ах, то не се описва!
В шепата не можеш да го събереш.
Той ти дава сила
дава и криле,
да се учиш да летиш,
и оплита в тях надеждите си
в някоя неделна сутрин
пак обратно да се приземиш.
Ти не можеш да го уловиш!
Промъква се на пръсти като спиш,
и те целува по челото,
и дарявайки спокойствие
те оставя
да благодариш.
Събужда те с дъха си на канела,
навяващ мирис на домашния уют,
подава ти ръка във тъмнината
и ти вдъхва сили
смело да вървиш.
И колкото и да си рошава в косата,
пак поглежда с поглед мил,
усмихва се широко
и те кара силно да блестиш.
Той винаги е там!
И дори в най-лошият ти ден
пак същата целувка те приветства всяка вечер,
шепнейки без думи в тишината с глас ехиден,
че ще бъде там, прилично винаги,
да дарява с смисъл всеки ден.
Честит рожден ден!
Няма коментари:
Публикуване на коментар