tell them the fairytale gone bad.

i grabbed his keys and i saw the picture.
her picture.
yes, she was beautiful, of course, very beautiful.
and they were sweet together.
how can I do this, when I want them together?
no place for my asss.
it's time for new fairytales.
in spite of my big desire to rush on that one.
no chance to be the second choice.
i'm forced to
end this story.

not just anybody.

"мацки се срещат под път и над път, амааааааааа рядко ги срещаш такива, които те карат да се спреш и замислиш". 
цитат на едно мое приятелче.
всяка би искала да спират и да се замислят заради нея, сигурна съм.
дори ти, която в момента четеш това.
за всеки влак пътници има.
но пътнициТЕ ли са те?

watch out.
I do not want to be just another brick in the wall.

happy end.. or? not?

"Alles hat ein Ende"

(татуировката на един мой приятел) или преведено на български - всичко има своят край. или просто всичко има край. Лошото е, че не винаги е happy end. that's the ugly truth!

Един ден може би всичко е наред и е прекрасно, а на другият ден може би вече този идеален момент е свършил и нищо не е същото. и това съответно е краят. Истината е, че всичко това ми липсва.. зверски много. всички тези неща, всички тези моменти, които нааааааистина, ама наистина ме правеха щастлива. на които се усмихвах всеки път.. които чаках, когато не съм на кеф, а също и когато съм.. липсват ми. липсвА ми.

"Спете тихо мои малки обречени желания, така ми се иска да ви нахраня с нови обещания"

p.s. 13.6.2011

just a dream and a box of chocolate

"I was thinkin about him, thinkin about me.
Thinkin about us, where we gonna be?
Open my eyes, yeah
..... it was only just a dream.
so I travel back, down that road.
Will he come back - no one knows.
I realize, yeah, it was only just a dream.. "
понякога песните ти харесват само заради шибания текст. слушаш и осъзнаваш, че ситуацията, в която си попаднал, паднал, западнал, изпаднал, припаднал, изпопаднал, е същата.. моментът, в който си затворен, притворен, изпърпорен, преборен.. заклещен, приклещен, притиснат, притистиснат, смазан, помазан, изпомазан, размазан, е споделен. че не си само ти. и въпреки напиращите емоцийки, които чукат по прозорчетата на душата ти с малките си лапички и напират да бъдат освободени, въпреки вълната от спомени или смесени чувства, която те удря с бясна скорост и те кара да застанеш на колене, ти продължаваш да я слушаш. стоиш безучастно, взираш се в празното пространство и пееш от сърце и душа, докато измръзналото ти лице гледа безжизнено в нищото. заслушваш се внимателно в текста, затваряш очи и виждаш. виждаш всичко, за което се пее. виждаш причината, поради която тази песен продължава да кънти в главата ти. не е ли странно?
че може би от ярост ще спреш песента за секунда, но съвсем скоро ще си я пуснеш пак и ще се върнеш на същото място и ще бъдеш връхлетян от същите емоции и същите картини и ЯСНО ще осъзнаваш това, но въпреки това пръстите ти сякаш със собствено мнение и обратно на всякаква логика ще натиснат play again. and again, and again.
понякога хората са мазохисти.