още малко.

Ще ме закачиш ли на стената
и в сърцето си ще ме заключиш ли?
ще отделиш ли малко място
и с мен ще поседиш ли, още малко,
просто,
за да бъдем тишината.

Ще рисуваш ли красиви спомени
и ще ги претворяваш ли с надежда
пак да ги чертаеш някога
и да ме усещаш.

Ще ме правиш ли щастлива,
без да можеш да ме виждаш
и без дори да ме докосваш даже.
ще се сещаш ли, с усмивка закачлива,
че има още кой какво да каже?

Ще бъдеш ли с мен ти, за да сме двама,
без да мога аз да бъда твоя,
и с мен ще поседиш ли, още малко,
просто,
за да бъдеш моята измама.

Ще видиш ли образите в тъмнината
които ти описвам, за да не забравяш?
Ще ме събираш ли в шепа
от студа да ме опазиш,

и с мен ще поседиш ли, още малко,

просто,
за да усетя топлината.

Ще ми бъдеш ли кафето сутрин
и моята усмивка в самотата?
ще ме намериш ли, когато трябва
или ще останеш само спомен на стената?
ще ми топлиш ли ръцете
и ще държиш ли ти запалена искрата,
и с мен ще повървиш ли, още малко,
просто,
за да не усещам празнината.