Исках да задуха силно. Исках да задуха толкова силно, че да отвее мислите ми надалеч и да не им позволява да се връщат. Исках да завали дъжд, толкова пороен и силен, че да прикрие сълзите ми и да удави спомените ми. Исках да падат дървета, така както падах аз духом всеки път, когато те виждах. Исках да гърми толкова силно, да трещи толкова внушително, че да не мога да чувам гласа ти. Исках да се появят толкова ослепителни светкавици, че да не виждам навсякъде образа ти, и да цари такъв хаос, че никой наоколо да не вижда празнотата в очите ми. Исках да настане виелица, да откъсне и изкорени всичко твое от мен и да го държи надалеч. Исках да се късат клони, така както се разкъсваше всичко в мен при липсата ти. Исках да настане такъв мрак, какъвто беше и в душата ми. Исках да има буря, такава, каквато бе в сърцето ми.
few months later.
Сега ли?
Сега искам буря, такава, същата, а всъщност съвсем различна. Искам буря, толкова силна, че да има силата да ме оставя безпомощна. Искам да задуха толкова силно, че да изкорени сивотата от ежедневието ми и апатията от вените ми. Искам да завали дъжд, толкова пороен и силен, че да ме накара да чувствам всяка капка и всеки допир по кожата ми. Искам да падат дървета, понасяйки със себе си цялото ми безразличие. Искам да гърми толкова силно, че да разтърси света ми и да святка толкова толкова силно, че да заслепява и замъглява погледа ми. Искам да цари такъв хаос, че да настъпи промяна в живота ми. Искам да настане виелица, искам да откъсне всичките корени, които съм пуснала в тази гнила почва. Искам да стане такъв мрак, че да се грейне пак пламъкът в очите ми. Искам да има буря, такава, каквато липсва в сърцето ми.
you crave what you do not have.
Няма коментари:
Публикуване на коментар