Понякога е самота.
И свикване със тишината.
Отвикване от пролетта.
Не търся нищо. Не очаквам.
Понякога е просто дъжд.
Вали, вали, вали. Не спира.
И все е нощ. И все е нощ.
И все е край, а не умирам.
Понякога е празнота.
Мълчание неизвървяно.
Измерване на любовта.
Със единица мярка - рани.
Понякога е само страх,
че утре може да се влюбя
във някой друг. Във непознат.
И че ще спра да те сънувам.
Понякога е просто път.
Вървя, а никъде не стигам.
И няма бряг. И няма брод.
А как ми липсва да е синьо...
Понякога е просто страх,
че утре няма да те помня.
Понякога е слепота.
Понякога не знам какво е.
"
Няма коментари:
Публикуване на коментар