НИКОГА.

А не трябва ли да живееш така, че да усещаш, че живееш? Да живееш, не да живуркаш. Да жадуваш, да усещаш, да имаш, да чувстваш. Да се раздаваш, да вземаш. А не да живееш, сякаш няма значение дали си жив или умрял. И не да губиш и малкото си време тук. И не да не го оценяваш. Или пък да го забравяш.

Едва ли някой е безразличен. Едва ли някой би умрял просто така, за нищо. И как би могъл? Един живот имаш. Един единствен, един от всички останали. Временен. Непостоянен. Несигурен. Рисков. Един единтсвен твой, никак не безкраен. Потенциално под носа ти приключващ и в бездната затриващ се. Краен.Безрезервно твой.
И той все някога свършва. И после следва думата 'никога'. Никога повече няма да бъдеш жив. Никога повече няма да се усмихваш просто ей така. Никога повече няма да чувстваш. Никога повече няма да съществуваш. Никога повече няма да бъдеш с любимите си хора. Никога повече няма да видиш децата си. Никога повече няма да видиш мъжа си, никога повече няма да се влюбиш. Никога повече няма да усетиш вятъра. Никога повече няма да имаш шанса да пикаеш срещу вятъра. Никога повече няма да вдишаш и издишаш. Никога повече няма да ядеш лазаня, да ходиш на разходки. Да видиш луната. Никога няма да слушаш музика. Никога повече няма да виждаш влюбения поглед на човека до теб. И няма да усещаш неговата ласка. Никога повече няма да имаш чувства. Нито тяло, което да ги съхрани. Никога повече няма да можеш да тичаш с всички сили. Никога повече няма да усетиш докосването на тревата под теб. Никога повече няма да можеш да се изправиш на крака. Никога повече няма да чуеш гласа си. Нито който и да било. Никога повече няма да усещаш ритъма на сърцето си. Никога повече няма да мислиш и разсъждаваш. Никога повече няма да виждаш. Никога повече няма да чуваш. Никога повече няма да говориш. Никога повече няма да се смееш. Никога повече. Нищо. И никога.
а знаете ли кое е най-тъжното? Че мога да изреждам още година.
А някой може ли да ми каже къде се крие смисълът?
Някой, който знае..
защо трябва най-накрая да загубиш всичко, което имаш и обичаш.. и да умреш с мисълта, че никога повече няма да се събудиш и да изживееш всичко това, или да си създадеш друго. цял живот да градиш нещо, което в готовият си вид се руши на секундата и се затрива в бездната, без дори следи след себе си да остави.
И ето как намразих думата НИКОГА.