just a dream and a box of chocolate

"I was thinkin about him, thinkin about me.
Thinkin about us, where we gonna be?
Open my eyes, yeah
..... it was only just a dream.
so I travel back, down that road.
Will he come back - no one knows.
I realize, yeah, it was only just a dream.. "
понякога песните ти харесват само заради шибания текст. слушаш и осъзнаваш, че ситуацията, в която си попаднал, паднал, западнал, изпаднал, припаднал, изпопаднал, е същата.. моментът, в който си затворен, притворен, изпърпорен, преборен.. заклещен, приклещен, притиснат, притистиснат, смазан, помазан, изпомазан, размазан, е споделен. че не си само ти. и въпреки напиращите емоцийки, които чукат по прозорчетата на душата ти с малките си лапички и напират да бъдат освободени, въпреки вълната от спомени или смесени чувства, която те удря с бясна скорост и те кара да застанеш на колене, ти продължаваш да я слушаш. стоиш безучастно, взираш се в празното пространство и пееш от сърце и душа, докато измръзналото ти лице гледа безжизнено в нищото. заслушваш се внимателно в текста, затваряш очи и виждаш. виждаш всичко, за което се пее. виждаш причината, поради която тази песен продължава да кънти в главата ти. не е ли странно?
че може би от ярост ще спреш песента за секунда, но съвсем скоро ще си я пуснеш пак и ще се върнеш на същото място и ще бъдеш връхлетян от същите емоции и същите картини и ЯСНО ще осъзнаваш това, но въпреки това пръстите ти сякаш със собствено мнение и обратно на всякаква логика ще натиснат play again. and again, and again.
понякога хората са мазохисти.